Какво ще се случи с цените на жилищата при въвеждане на еврото

Пазарът на жилищни имоти в България е обект на задълбочени експертни анализи, тъй като последните години се отличават с ускорен ръст на цените, рекорден брой сключени сделки и висока активност в ипотечния сектор. Въпреки че данните сочат стабилност, тя често е резултат от очаквания и господстващи наративи, а не непременно от обективни икономически основания.

Присъединяването към еврозоната въвежда нова институционална рамка, но въздействието върху цените се очаква да бъде по-скоро косвено – чрез по-лесен достъп до кредитиране и промени в поведението на банковия сектор.

Според експертните оценки, пазарът наближава своя пик, а предстоящите предизвикателства ще бъдат свързани с промяна в потребителските нагласи, динамиката при отпускането на кредити и необходимостта от равновесие между търсене и предлагане.

Борислав Гостев, генерален директор на Супер Кредит

2025 година се очертава като връхна точка за пазара на имоти, като се прогнозира повишение на цените в рамките на 15–18%, подкрепено от натрупано търсене и ограничени възможности за предлагане. След 2026 година се очаква нормализиране и преминаване към по-умерен едноцифрен годишен ръст от 6 до 10%, съобразен с нарастването на доходите и евентуалното прилагане на нови макропруденциални мерки от страна на БНБ в отговор на активността в ипотечния сектор. Примери от Латвия и Литва показват, че цените на жилищата могат да нарастват дори при ниска инфлация, докато Хърватия отчита двуцифрен ръст въпреки високите лихвени проценти. Тези примери потвърждават, че дългосрочната ценова динамика зависи основно от доходите, икономическата среда и предлагането, а не от самото въвеждане на нова валута.

Смяната на валутата ще представлява предимно технически процес, тъй като в момента около 95% от ипотечните заеми са в левове и ще бъдат автоматично конвертирани по фиксирания курс от 1,95583. За 2026 г. очакванията в банковия сектор у нас са да се запазят настоящите референтни лихвени проценти, които са обвързани с вътрешната депозитна база. Постепенно част от кредитите вероятно ще започнат да се ориентират към европейски бенчмаркови индекси като EURIBOR и €STR, което ще доведе до постепенно изравняване на лихвените маржове с тези в еврозоната. Лихвите по жилищните кредити в България продължават да са сред най-ниските в ЕС, като в момента се движат в диапазона между 2,19% и 2,80%.

Примери от последните три страни, които са се присъединили към еврозоната – Хърватия, Литва и Латвия – ясно показват, че въвеждането на еврото не води до рязко поскъпване на имотите. Данните от Евростат и Европейската централна банка сочат еднократен и ограничен ефект, концентриран основно през първия месец след валутната смяна. През останалата част от първата година движението на цените и броят на сделките са били повлияни предимно от по-съществени фактори като доходите, лихвените нива и обемите на предлагане. Еврозоната може да окаже краткотрайно административно и психологическо въздействие върху времето на сключване на сделки, но не и върху стабилността на цените. Очаква се пазарът да приеме прехода спокойно, без съществени структурни сътресения.

Основен двигател на имотния пазар ще останат българските домакинства, чиято покупателна способност се подкрепя от нарастващи доходи и сравнително ниски лихвени проценти. Най-активни ще продължат да бъдат купувачите с по-високи доходи, сред които значителна част са държавни служители с вече увеличени заплати. Инвеститорите, които купуват с цел отдаване под наем, ще продължат да проявяват интерес в София, Варна, Пловдив, Бургас и в курортните райони. Българите, живеещи в чужбина, заедно с чуждестранни купувачи, ще получат допълнителни улеснения благодарение на еврото, което прави имотните сделки по-прозрачни и удобни за осъществяване.

Други експертни мнения и цялата статия в оригинал прочетете тук - Dnes.bg.

Публикуваната статия е превод/преработка на оригиналната статия или материал на съответния цитиран ресурс. Според закона за авторското право на Република България (чл. 9) авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение.